Живеем достатъчно кратко, за да живеем празен живот.
Случва ли ви се? Може би всеки ден? Да погледнете назад и да не виждате особено много смислени неща, които сте свършили, а вече е минала 1/4 (та и повече) от живота ви. Пропиляни дни, пропуснати запознанства, грешно отреагирани ситуации, думи, неказани навреме, твърде много говорене, когато е трябвало да замълчим. Все ситуации, които ни преследват; за които съжаляваме.
Като малки си представяме постиженията, които биха ни направили щастливи – т.нар. мечти. Вече пораснали, сме по-склонни да коригираме, отколкото да следваме мечтите си. Самозалъгваме се, че имаме цели – постижимите мечти, а стъпките ни към тях по-скоро ни отдалечават, отколкото да ни устремяват. И … се чувстваме неудовлетворени.
Поставянето на цел неминуемо означава компромиси – било то в личен, било в служебен план. Но само така животът ни ще тече в някакъв ред. За съжаление, не моем да имаме всичко. Трудно е да сме щастливи със себе си, вкъщи, и в работата, и сред приятелите си и в хобито си. Все едно от тези компоненти на щастието ни ще пострада от компромисите, които трябва да направим. Било заради време, пари, здраве, грешни избори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар