Истински приятел

 Не ти е приятел този, който само мълчи, кима и се съгласява с мнението ти
- пази се от натегачи!
 Не ти е приятел и този, който категорично взима решението вместо теб и на всяка цена се мъчи да те убеди, че е единственото правилно решение
- пази се от самоуверени комплексари!
 Истинският ти приятел ще пренебрегне мнението си, ще ти помогне заедно да обсъдите всички гледни точки; всички "за" и "против", всички предимства и недостатъци - ще те остави да вземеш решението си сам, ще те подкрепи и ще ти помогне, каквото и да си решил (дори и да не съвпада с неговата гледна точка по въпроса).

-- ПламенММ (20110713)

Животът е кратък

Живеем достатъчно кратко, за да живеем празен живот.

Случва ли ви се? Може би всеки ден? Да погледнете назад и да не виждате особено много смислени неща, които сте свършили, а вече е минала 1/4 (та и повече) от живота ви. Пропиляни дни, пропуснати запознанства, грешно отреагирани ситуации, думи, неказани навреме, твърде много говорене, когато е трябвало да замълчим. Все ситуации, които ни преследват; за които съжаляваме.

Като малки си представяме постиженията, които биха ни направили щастливи – т.нар. мечти. Вече пораснали, сме по-склонни да коригираме, отколкото да следваме мечтите си. Самозалъгваме се, че имаме цели – постижимите мечти, а стъпките ни към тях по-скоро ни отдалечават, отколкото да ни устремяват. И … се чувстваме неудовлетворени.

Поставянето на цел неминуемо означава компромиси – било то в личен, било в служебен план. Но само така животът ни ще тече в някакъв ред. За съжаление, не моем да имаме всичко. Трудно е да сме щастливи със себе си, вкъщи, и в работата, и сред приятелите си и в хобито си. Все едно от тези компоненти на щастието ни ще пострада от компромисите, които трябва да направим. Било заради време, пари, здраве, грешни избори.

Грях е

Грях е да накараш човека до теб да СЪЖАЛИ, че обича

 Влюбването започва и трябва да прилключи също с усмивка, а не с горчивка в гърлото. Другото е САДИЗЪМ. 

 Тази божествена емоция не трябва да бъде наказвана с усещането за съжаление. Ако влюбен човек е накаран да съжалява, че изпитва любов, е все едно да направиш наркомана зависим, след което, пак ти, да го накараш да осъзнае грешката си, а дори и да го лишиш от дозите му. Влюбването създава зависимост. Зависимост от друг човек. "Другият" е ДЛЪЖЕН да се отнася внимателно и ТОЧНО към влюбения. Да бъде искрен за емоциите, желанията и намеренията си. Лъжата и прикриването са сигналите за гнилост в отношенията. Веднъж излъгал, вече си се изсрал в кацата с меда. Посял си съмнението. Плевелът, който не мре. Дори с думи да потушиш съмнението веднъж, то е все там - в мислите - като допустима възможност. Избуява във всеки един момент, дори без основание - достатъчен е само лек полъх на повод; без предупреждение. В този момент отношенията трябва да приключат. "Как?", "За колко време?", "В какво да се превърнат - в безразличие, в познанство или в точка-край?" са въпросите, на които заедно трябва да си отговорите - очи в очи - без да предполагате действията, желанията и намеренията на другия - директно - в разговор, но разумен - без емоции!