Грях е

Грях е да накараш човека до теб да СЪЖАЛИ, че обича

 Влюбването започва и трябва да прилключи също с усмивка, а не с горчивка в гърлото. Другото е САДИЗЪМ. 

 Тази божествена емоция не трябва да бъде наказвана с усещането за съжаление. Ако влюбен човек е накаран да съжалява, че изпитва любов, е все едно да направиш наркомана зависим, след което, пак ти, да го накараш да осъзнае грешката си, а дори и да го лишиш от дозите му. Влюбването създава зависимост. Зависимост от друг човек. "Другият" е ДЛЪЖЕН да се отнася внимателно и ТОЧНО към влюбения. Да бъде искрен за емоциите, желанията и намеренията си. Лъжата и прикриването са сигналите за гнилост в отношенията. Веднъж излъгал, вече си се изсрал в кацата с меда. Посял си съмнението. Плевелът, който не мре. Дори с думи да потушиш съмнението веднъж, то е все там - в мислите - като допустима възможност. Избуява във всеки един момент, дори без основание - достатъчен е само лек полъх на повод; без предупреждение. В този момент отношенията трябва да приключат. "Как?", "За колко време?", "В какво да се превърнат - в безразличие, в познанство или в точка-край?" са въпросите, на които заедно трябва да си отговорите - очи в очи - без да предполагате действията, желанията и намеренията на другия - директно - в разговор, но разумен - без емоции!